Публично-частно партньорство в контекста на жилищната политика в България

Абстракт

Статията изследва възможностите за усъвършенстване на взаимодействието между държавата, общините, частния сектор и гражданското общество при формулирането и прилагането на жилищната политика в България. Актуалността на темата произтича от натрупването на няколко взаимно свързани проблема: силно преобладаваща частна собственост върху жилищния фонд, ограничени публични и общински ресурси, високи равнища на жилищна пренаселеност и нарастваща необходимост от енергийно обновяване на сградния фонд. Целта на изследването е да се аргументира приложимостта на публично-частното партньорство като системен управленски инструмент за развитие на социални и достъпни жилища, а не само като допълнителен източник на финансиране. Методологията включва теоретичен анализ, нормативно-институционален преглед, вторичен анализ на данни от НСИ, Евростат, ОИСР и Европейската комисия, както и сравнителен преглед на актуални европейски подходи. Резултатите показват, че липсата на интегрирана жилищна стратегия, слабата координация между управленските равнища и недостатъчният административен капацитет на общините ограничават практическото приложение на партньорските модели. Формулирани са препоръки за нормативно регламентиране на ПЧП в жилищния сектор, създаване на устойчиви финансови механизми, по-активно използване на общински активи, институционализиране на гражданското участие и въвеждане на показатели за социален резултат.